Еминска планина
Еминска планина е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в Област Бургас, между река Луда Камчия и Черно море.
Еминска планина се издига в най-източната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина около 60 км и ширина 15-18 км. На запад долината на Голяма река (десен приток на Луда Камчия) я отделя от Карнобатска планина, а на изток и югоизток със стръмни склонове се спуска към Черно море, като завършва с нос Емине. На север долината на река Двойница я отделя от Камчийска планина, а след това чрез три ниски седловини: източно от село Булаир, при горско стопонство „Гермето“ и при село Каменяк се свързва със същата планина. На юг долината на Хаджийска река и ниска седловина (211 м н.в.) я отделя и същевременно свързва с Айтоска планина.
Планината е ниска с широко и плоско било, което постепенно се понижава на изток до 400-500 м. Най-високата точка връх Мандрабаир (620,7 м) се намира в най-западната ѝ част, южно от село Снягово. Други по-високи върхове са: Гьозтепе (520 м, източно от Дюлинския проход) и Свети Илия (386 м, в най-източната част).
Планината е оформена върху Еминската антиклинала. Изградена е от горнокредни мергели, варовици и пясъчници (емински флиш). Северните ѝ слонове са полегати и разчленени от дълбоко всечени долини на десните притоци на река Двойница. Южният склон е разседен и се спуска стръмно към долината на Хаджийска река. От планината водят началото си реките: Балабандере (десен приток на Луда Камчия), Елешница (десен приток на Камчия), Двойница (влива се в Черно море) и Хаджийска река (влива се в Черно море) с левия си приток Бяла река. Почвите са предимно излужени канелини горски. Билото на планината е заето от пасища и обработваеми земи.
Поради ниската си надморска височина в планината има доста населени места. На запад са селата Дъскотна, Снягово, Каменяк, Добра поляна, Средна махала, Топчийско, Преображенци, Разбойна, Рожден, Мрежичко, Припек, Подгорец, Рудина, Сини рид и Просеник. В средната част са селата Горица, Гюльовца, Козичино, Паницово, Козница и Раковсково, а в източната — селата Приселци, Кошарица, Баня и Емона и градовете Обзор и Свети Влас.
В най-западната част на планината е изградена хижа „Топчийско“, а централната ѝ част се намират скалните феномени „Добровански гъби“. В източната част са създадени защитените местности „Ортото“, „Смриките“, „Иракли“ и „Нос Емине“. Южно от град Обзор е летовище „Иракли“, а източно от Свети Влас — ваканционното селище „Елените“. Най-северните части от курортния комплекс „Слънчев бряг“ попадат в южното подножие на планината.
